Анализ на прилаганите гравиметрични методи
за локализиране на дълбочинно разположени кухини

Таня Славова е магистър-инженер по геодезия, дипломирана от Университета по архитектура, строителство и геодезия през 2011 г. В момента е докторант към катедра „Висша геодезия“ на УАСГ по тема свързана с локализирането на кухини чрез гравиметрични методи. В края на 2013 г. печели конкурс за докторант-стипендиант на финансова група „Карол“. Професионалните ѝ интереси включват физическата геодезия, ГНСС и ГИС.
contact@tanyaslavova.com

В основата на гравиметричните методи на изследване е естественото гравитационно поле на Земята. Измерването му с висока точност и резолюция дава възможност за решаването на задачи от различен мащаб – от фундаментални за геодезията проблеми до практически задачи с локален характер, но от интердисциплинарна значимост. С технологичния прогрес през последните десетилетия диапазона на гравиметричните приложения се разшири значително, а физичният принцип, на който са основани, категорично затвърди предимствата им за някои конкретни цели.
Като обекти с известна плътност, различаваща се значителност от тази на обкръжаващата ги среда, локализирането на кухини под земната повърхност е класическа гравиметрична задача. От своя страна, точното определяне на тяхното положение, форма и размери е от значение за инженерните дейности, широк диапазон от научни области и екологията.

(фиг. 1).

Приложения
Геотехническите проблеми в карстовите райони провокират първите геофизични изследвания през 60-те години на ХХ век. Характерните процеси, протичащи в карбонатните скали, водят до образуването на различни по размер и дълбочина кухини, които са рисков фактор при проектирането, поддържането и експлоатацията на инженерни съоръжения. Само малка част от проучванията, извършени през това и следващите няколко десетилетия, обаче са добре документирани. Материалите по темата са едва няколко на брой, като гравиметрията и останалите геофизични методи за проучване на земните недра присъстват основно в книгите.
Благодарение на технологичното развитие, намалените разходи, опростената работа на терен и средствата за последваща обработка и анализ, в началото на 90-те години започва силен подем на геофизичните изследвания. Осъзнатата връзка на проучванията с околната среда, инженерните дейности и археологията печели широк интерес в изследователската общност и през следващите две десетилетия се раждат разнообразни и иновативни решения на проблемите от практиката. Във времето гравиметрията се утвърждава като водещ подход за локализирането на кухини, изоставени тунели, бункери, крипти и други подземни обекти, както и за изследвания в областта на геодинамиката, а през последните години класическите приложения се допълват от нови, съвременни тенденции.
В зората на XXI век натрупаният опит дава възможност за обобщение на най-добрите практики в областта на гравиметричните изследвания (Murray, 2001). Освен дигитализирането на уредите, автоматичното нанасяне на корекции към суровите измервания и други подобрения, през последните години точността на гравиметрията се повишава значително основно заради технологичната революция в областта на позиционирането. Към днешна дата ГНССизмерванията позволяват позиционирането на точки в тримерното пространство със сантиметрова точност в реално време.
Новите възможности в позиционирането са крачка към въздушната и космическа гравиметрия с висока пространствена резолюция и точност (фиг. 2). За съставянето на модели от глобален и регионален мащаб, данните от тях се използват за отделяне на регионалната компонента при решаване на задачи от локален характер.

(фиг. 2).

В обобщено издание на Канадската минна асоциация от 2012 г. за топ 100 на иновациите в минното дело за първото десетилетие на XXI в., под номер 13 се нарежда въздушната гравиметрия. За сравнение на по-предни позиции в категорията за проучвания се нареждат софтуерните средства за обработка, анализ и визуализация на данните, ГНСС, а следващи са методи като LIDAR , електромагнитните изследвания, спътниковите снимки със субметрова точност и др. В комбинация със съвременните средства за позициониране и модерните възможности за анализ и визуализация на пространствена информация чрез ГИС , методът се прилага успешно за локализиране на обекти под земната повърхност.
През първото десетилетие на XXI в. гравиметричните методи вече намират широко приложение в редица области. Сред най-популярните са изследванията на карстови структури (Chalikakis, 2011), геодинамика (Imanishi, 2009), хидрогеология (Wilson, 2012), при търсене на полезни изкопаеми. Съвременна и изключително перспективна тенденция се очертава в областта на археологическите проучвания (Padin, 2012; Eppelbaum, 2011; Panisova, 2009).
В световен мащаб локализирането на кухини чрез гравиметрия е утвърдена в годините практика. През последното десетилетие класическото приложение е разширено в съчетание с най-съвременните методи и средства за постигането на максимални резултати.

Оборудване
Въпреки сравнително високата точност, резолюция и икономическа ефективност на спътниковата и въздушна гравиметрия, наземните методи запазват своите безпрецедентни възможности за локализирането на кухини. Измерванията се осъществяват в профили или мрежа от точки, в които се извършват наблюдения с относителни гравиметри – инструменти, отчитащи разликата в силата на тежестта между отделните станции.
Портативните гравиметри за наземни измервания датират от 50-те на XX в. Ранните модели все пак притежават сериозни ограничения по отношение на тяхното тегло, измервателен обхват и здравина. Значително оптимизиране на техните размери следва десетилетие по-късно.
През 1959 г. е представен моделът LaCoste & Romberg G, който се превръща в индустриален стандарт за цели три десетилетия. С някои подобрения през 1967 г. се появява L&R D, осигуряващ точност от 0.005 mGal - достатъчна за локализирането на кухини. Двата модела притежават обаче и някои недостатъци, а популярността им за периода се дължи до голяма степен на липсата на алтернатива по онова време.
Нуждите на практиката обаче налагат все по-високи изисквания по отношение на гравиметрите. В началото на 90-те локализирането на кухини за целите на строителство в карстови райони и изоставени мини, като естествени резервоари в хидрогеологията, антропогенни структури в археологията и т.н. изискванията за точност на измерванията, е ясно дефинирано под термина микрогравиметрия. До този момент L&R D (фиг. 3) е единственият подходящ гравиметър. Инструментите обаче са механични, точността им е в тясна зависимост от уменията на оператора, а принципът им на работа е характерен за портативните наземни гравиметри в периода 1950-1989 (Siegel, 1995).

(фиг. 3).

Във всички изследователски направления метрологичната еволюция следва обратнопропорционална зависимост от опита на оператора за повишаване прецизността на измерванията. Интегрирането на модерни техники за електронни измервания, обработка на сигналите и съхранение на данните, автоматични корекции и отчети са качествата, заложени като характеристики на гравиметрите от ново поколение.
Още през 1984 г. компанията Scintrex си поставя амбициозната задача да създаде нов инструмент с точност като на L&R и по-висока, като същевременно отстрани някои функционални ограничения. Въпреки че компанията има 25-годишен опит в производството на модела CG-2, интегриращ в себе си електроника и софтуер, тя успява да реализира новия CG-3 едва през 1989 г. Отнема им още 2 години, за да създадат CG-3M, който с точност 0.005 mGal посреща изискванията за целите на микрогравиметрията и се превръща в новия стандарт.
В зората на новия век гравиметрията е изнесена на качествено ново равнище. През 2002 г. се появява наследникът на CG-3M – най-новият, по-малък и по-лек Scintrex CG-5 (фиг. 4). С точност 0.001 mGal, корекции на измерванията в реално време и връзка с външни устройства, уредът достига връх в гравиметрията и интегрирането в изследователските системи.

(фиг. 4).

Междувременно през 2001 г. двата лидера в производството на гравиметри през годините се обединяват в нова компания известна като LaCoste & Romberg – Scintrex. От съществено значение за минната и геотехническата индустрия е първият гравиметър за измервания в сондажни дупки, който тя създава през 2008 г. Две години по-късно създава гарвиметър, базиран на CG-5, за измервания на морското дъно на дълбочина до 5 000 m. Днес LaCoste & Romberg – Scintrex произвежда над 90% от гравиметрите на световния пазар.
Макар работата с гравиметър да не е сложна, прецизните микрогравиметрични изследвания изискват внимание към някои допълнителни особености при работата на терен. От особено значение е определянето на котите в точките на измерванията с точност не по-ниска от няколко сантиметра. Промяна от 1 m във височина, се равнява на разлика от 0.3 mGal – стойност значително по-голяма от точността на използваните гравиметри. При работа със съвременни ГНСС приемници определянето на пространствено положение (включително височина) на точка с точност 1 cm в реално време не е проблем (фиг. 5). Под гъстата сянка на дърветата обаче или в сгради, където липсва спътников сигнал, се налага използването на  тотална станция, теодолит и/или нивелир за координиране на гравиметричните отчети.

(фиг. 5).

Технология
С годините настъпват някои изменения в технологията на гравиметричните измервания основно в посока повишаване точността на измерванията и дигитализирането на уредите. Развитието на компютърната обработка и визуализация на данните също допринася съществено за качествения и количествен анализ на резултатите. Основният принцип на работа за решаване на задачи от локален характер обаче запазва класическия си вид.
Причина за избор на гравиметричните методи за изследване на кухини е преди всичко физичните свойства, към които са чувствителни. Гравиметрите отчитат с висока точност разликите в гравитационното поле, породени от разпределението на масите под земната повърхност. Кухините, изпълнени с въздух или вода, са аномални обекти, чиито плътности са известни константи - съответно 0 и 1 g/cm3,  и се различават значително от скалата, чиято плътност е със средна стойност 2.67 g/cm3. При измервания, организирани в профили или мрежа от точки на повърхността, се наблюдават сравнително по-ниски стойности на отчетите над кухините спрямо тези над хомогенна основа.
Площта и гъстотата на точките, в които се извършват наблюдения, са обосновани от размера на търсения обект и необходимата резолюция. За постигането на детайлна картина при локализирането на кухини, интервалът между точките достига дори до 2-5 m в някои от изследванията (Padin, 2012). 
Върху суровите гравиметрични измервания се нанасят корекции поради въздействията на околната среда, причини от инструментален и ситуационен характер:

• приливни корекции
• корекции на височината на инструмента
• корекции заради атмосферното налягане
• корекции заради дрейфа на нулата
• корекция заради географската ширина
• топографска корекция.

В преобладаваща част от изследванията върху измерванията се прилагат посочените по-горе стандартни корекции, но за някои специфични задачи се налага въвеждането на допълнителни. През 2012 г. в статия на Хорхе Падин и екипа му е публикувано изследване проведено в исторически обект – църква, която е в днешния си вид от XVIII век. Реставрация в края на XX век обаче подсказва наличието на стара крипта, която става причина на организираното гравиметрично изследване. Дебелите 1 m стени с плътност 2.1 g/cm3 оказват значителна влияние върху гравиметричните измервания в точки на разстояние по-малко от 2 m до тях, поради което при проектирането на мрежата е спазено това отстояние (фиг. 6). Тъй като обектът се намира в урбанизирана територия, са въведени корекции и заради влиянието на околните сгради.

(фиг. 6).

Макар гравиметричните методи да са едни от малкото, които се считат с неограничена чувствителност в дълбочина, различните им приложения и размер на търсените обекти налагат такива. При локализирането на кухини зависимостта от Нютоновия закон за всеобщото привличане е ясно изразена. Колкото по-голям е обектът, толкова по-отчетливо е влиянието му на повърхността. С увеличаване на неговата дълбочина обаче гравитационното му влияние отслабва значително по-бързо. Така на практика може да се окаже, че кухина с по-малки размери, но близо до повърхността може да бъде локализирана, докато кухина със значително по-големи размери, но на по-голяма дълбочина може да остане „незабелязана“. Още през далечната 1964 г. в едно от първите изследвания за локализиране на кухини чрез гравиметрия, Реймунд Чико дефинира някои минимални стойности, отчитащи формата на тялото, неговите размери и дълбочина, във връзка с чувствителността на гравиметричните методи. Към днешна дата те подлежат на преразглеждане предвид съществените подобрения, внесени в измервателните уреди.
Измерените и обработени, гравиметрични данни се подлагат на качествена интерпретация, свързана с общия характер на аномалното поле, неговите особености, разпространение и т.н. При наличието на кухини се наблюдават отрицателни аномалии, по чиято форма може да се съди дали обектите са галерии или зали.
Количествената интерпретация е свързана с решаване на обратната задача от теорията на потенциала – при известни стойности на силата на тежестта да се определи смущаващото тяло или тела, тяхното разположение, размери, плътност. Тъй като всички тези параметри следва да се определят от измерените на повърхността стойности, в общ вид задачата няма еднозначно решение. Възможните варианти могат да се ограничат чрез въвеждане на допълнителни условия, формулирани от геоложки и геофизични наблюдения. Към края на XX в. се формира твърдението, че в сравнение с повишаващата се точност в измервателните средства на един вид геофизични изследвания, използването на комбинация от методи осигурява далеч по-богата информация за подземния обект (Erkan, 2011). Голяма част от изследванията на кухини през последните 15 години са проведени именно по този начин – като комбинация от гравиметрични и георадарни измервания, изследването на електрическо съпротивление на прав ток, капацитивно съпротивление, индуцирана поляризация и земна проводимост (Brown, 2011); гравиметрични и електромагнитни измервания и изследването на естествения потенциал (Lange, 1999); гравиметрия, електрическо съпротивление и електрическа томография (McGrath, 2002). През 2011 г. е публикуван сравнителен анализ на трите най-популярни метода за локализиране на кухини – гравиметрия, магнитометрия и георадарни измервания. Резултатите от методите са равностойни на дълбочина до няколко метра във варовик, но с увеличаването на дълбочината и промяна на характеристиките на средата, качествата на магнитометрията и георадарните изследвания отстъпват пред измерванията с гравиметър.
Повече от половин век изследванията на подземни кухини привличат вниманието на специалистите. Гравиметричните методи се утвърждават като водещ подход, чиито предимства се увеличават съществено през последните 20 години, както поради развитието на измервателната техника, така и заради възможностите им за интегрирането им в различни изследователски системи.

Литература:

• Brown W. A., Stafford K. W., Shaw-Faulkner M., Grubbs A. A Comparative Integrated Geophysical Study of Horseshoe Chimney Cave, Colorado Bend State Park, Texas. International Journal of Speleology, 2011.
• Chalikakis K., Plagnes V., Guerin R., Valois R., Bosch F. Contribution of Geophysical Methods to Karst-system Exploration: an Overview. Hydrogeology Journal (19), 2011.
• Department of Environmental Protection. Standard References for Geophysical Investigations. Commonwealth of Massachusetts, 1994.
• Eppelbaum L. V. Review of Environmental and Geological Microgravity Applications and Feasibility of its Employment at Archeological Sites in Israel. International Journal of Geophysics, 2011.
• Erkan K., Jekeli C. A Comparative Analysis of Geophysical Fields for Multi-sensor Applications. Journal of Applied Geophysics 74, 2011.
• Http://www.scintrexltd.com
• Imanishi Y., Tamura Y., Ikeda H., Okubo S. Permanent Gravity Changes Recorded on Superconducting Gravimeters from Earthquakes in Central Japan – the Noto Hantou and Niigataken Chuetsy-oki Events in 2007. Journal of Geodynamics 48, p. 260-268, 2009.
• Lange A. L. Geophysical Studies at Kartchner Caverns State Park, Arizona. Journal of Cave and Karst Studies 61 (2), p. 68-72, 1999.
• McGrath R. J., Styles P., Thomas E., Neale S. Integrated High-resolution Geophysycal Investigations as Potential Tools for Water Resource Investigations in Karst Terrain. Environmental Geology 42, p. 552-557, 2002.
• Minalliance. 100 Innovations in the Mining Industry. The Mining Association of Canada, 2012.
• Murray A. S., Tracey R. M., Best Practice in Gravity Surveying. Geoscience Australia, 3, 2001.
• Padin J., Martin A., Anquela A. B. Archeological Microgravimetric Prospection Inside Don Church (Valencia, Spain). Archeological Science 39, 2012.
• Panisova J., Pasteka R. The Use of Microgravity Technique in Archeology: a Case Study from the St. Nicolas Church in Pukanec, Slovakia. Contributions to Geophysics and Geodesy, 39/3, p.237-254, 2009.
• Siegel H. O. A Guide to High Precision Land Gravimeter Surveys. 1995.
• Wilson C. R., Wu H., Scanlon B., Longuevergne L., Sharp J. The Superconducting Gravimeter as a Field Instrument Applied to Hidrogeology, Geodesy for Planet Earth, 2012.

Възстановяване на най-старата вода от океан, разкри спонтанно появяване на химични реакции, използвано от модерните клетки за синтезиране на много от жизненоважните органични молекули на метаболизма. Дали и как първите ензими приели метало-катализираните реакции, описани от учените, остава да бъде доказано.

Снимка: Molecular Systems Biology / Creative Commons Attribution Non Commercial License (CC BY-NC 3.0)

Изследователи от Кембриджкият университет публикуваха детайли за това, как първите организми на земята може би са станели метаболитно активни. Резултатите, публикувани в Molecular, позволяват на учените да разсъждават как примитивните клетки са сe научили да синтезират собствените си органични компоненти – молекулите, които образуват РНК, липиди и аминокиселини. Откритията също така предлагат ред на поредицата от събития, които са довели до произхода на живота.

Възстановяване в лаборатория на най-старата вода от океан на земята, разкри спонтанно появяване на химични реакции, използвано от модерните клетки за синтезиране на много от жизненоважните органични молекули на метаболизма. Преди това се предполагаше, че тези реакции се извършват в модерните клетки от метаболитни ензими, много сложни молекулярни механизми, които започнали съществуването си по време на еволюцията на модерните организми.

Преди почти 4 милиарда години, животът на земята започнал в океани, богати на желязо, които преобладавали на повърхността на земята. Отворен въпрос за учените е как и кога клетъчният метаболизъм – мрежа от химически реакции, нужни за създаването на нуклеинови киселини, амино киселини и липиди, градивните частици на живота, се е появил за първи път.

Наблюдаваните химични реакции протичали в отсъствието на ензими, но били възможни, благодарение на химичните молекули, намерени в Архаичнотоморе. Намирането на серия от реакции, които наподобяват на “ядрото на клетъчния метаболизъм”, предполага че метаболизмът предхожда началото на живота. Това предполага, поне първоначално, че метаболизмът може да не е бил оформен от еволюцията, а от молекули като РНК, формирани чрез химичните условия, които преобладавали в най-ранните океани.

“Нашите резултати показват, че условията и молекулите, намерени в старите океани на земята подпомогнали и ускорили интерконверсията на метаболитите, които в модерния организъм изграждат гликолизните и пенто-фосфатните пътища, две от най-важните и най-централно поставените реакционни каскади на метаболизма” – каза доктор Маркъс Ралзер, ръководител в Департамента по Биохимия в Кембриджкия университет и Националния Институт за Медицински Изследвания. “В нашата възстановена версия на Архаичния океан, тези метаболични реакци са особено чувствителни към присъствието на дивалентно оксидирано желязо, което подпомогнало катализата на много от химичните реакции, които наблюдавахме”. От анализа на ранните океански седименти,  геолози като Александра В. Търчин от Департамента за Земни науки в Университета Кеймбридж, един от съавторите на изследването, заключи че разтворими форми на желязото са били една от най-често срещаните молекули в пребиотичните океани.

Учените реконструирали условията на това пребиотични море, базирайки се на композицията на различни ранни седименти, описани в научната литература. Различните метаболити били инкубирани при високи температури (50-90°C), подобни на тези, каквито се очакват да бъдат, близо до хидротермалните отвори на океански вулкан, температура, която не може да поддържа активността на стандартните протеинови ензими. Химичните продукти били разделени и анализирани чрез течна хроматография и масова спектрометрия.

Някои от наблюдаваните реакции може да се осъществяват и във вода, но са ускорени от присъствието на метали, които служат като катализатори. “В присъствието на желязо и други съединения, които се намират в океанските седименти, 29 химични реакции, подобни на метаболитните, бяха наблюдавани, включително тези, които произвеждат някои от най-важните химикали за метаболизма, например предшествениците на градивните частици на протеините или РНК,” – каза Ралзер. “Тези резултати сочат, че основната архитектура на модерната метаболична мрежа може да произлиза от химикалите и физическите ограничения, които съществували на пребиотичната земя.

Засичането на един от метаболитите, рибозо 5-фосфат, в смесицата от реакции е особено забележително. Неговата наличност значи, че прекурсорите на РНК могат на теория да изградят РНК молекули, които кодират информация, катализират химични реакции и я репликират. Дали и как първите ензими приели метало-катализираните реакции, описани от учените, остава да бъде установено.

Източник:

Европейска организация за молекулярна биология

 http://www.sciencedaily.com/

 Голям и мистериозен кратер се появил на полуостров Ямал в северен Сибир миналия Юли. Няколко седмици по-късно два други кратера с мистериозен произход са открити наблизо. Вторият кратер в Ямал се счита, че е формиран през Септември 2013, очевидци казват, че е следствие на метеоритен удар. Няма свидетели на формирането, на третия кратер в Таймарският полуостров, където е намерен от овчари.

Първият кратер в Ямал е огледан от въздуха първоначално, след това са взети проби от почвата, въздуха и водата. Изследвания са потвърдили, че дупките не са човешко дело, и не са дело на извънземни форми на живот, и не са били резултат от метеорит.

Най-логичното обяснение се обляга на факта, че тези кратери са се появили до големи залежи на метан. Регионът е съсипан от климатичната промяна и последните години са най-топлите от 120 хил. години насам. Възможно е джоб с газ в почвата да се е нагрял и в резултат се натрупвало налягане. С по-размекнатата земя, газът може да е успял да си проправи път до повърхността и да се изстреля като коркова тапа. Този феномен е познат като пинго.

След като температурите са спаднали значително и района е значително размразен, учени са успели да се спуснат в първият Ямалски кратер и да го изучат. При температура на въздуха – 11 градуса (целзий), учените са се спуснали във фунията и право върху замръзналото езеро на дъното. Смята се, че езерото е поне 10.5 м. дълбоко. 

Изследващите са провели радио локационни тестове, даващи им поглед на 200 метра навътре в почвата. Също така са взели проби от леда, почвата, газа, въздуха за да успеят да детерминират дали наистина има пинго. Екипът е воден от Владимир Пушкарев, директор на Руския Център за Арктическо Изследване, който очаква резултатите от измерванията преди да зпаочне да гради официална позиция. Екипът обаче колебливо смята, че има възможност всичко да се е случило поради газови хидрати, които са ледени кристали от вода и газ намиращи се във вечно замръзналата почва и под океанската повърхност.

“Главният елемент – и това е работната ни теория с която се опитваме да обясним Ямалският кратер – е, че е имало изпускане на газови хидрати. Оказа се, че има газови хидрати и в дълбоките пластове на земята на полуострова и близо до повърхността. Може да има и друг фактор или фактори които да са предизвикали експлозията. Всеки от факторите се е наслагвал върху другите и накрая газът е експлодирал, което е довело до кратера,” казва изследващият Владимир Потапов пред в. „Сибирски времена”. Кратерът се намира на пресечна точка между два тектонични разлома. Ямалският полуостров е тих в сеизмино отношение, и все пак района на кратера е доста активен тектонично. Това означава, че температурите са по-високи от обичайното.”

Когато изследващите придобият по-добра представа за композицията на кратера и имат модел за това как се е формирал, то те ще могат да изследват и другите два кратера. Планират да разгледат и сателитните данни от последните 30 години с надежда да открият други такива структури за изучаване.

Превод: Велимир Макавеев

Повече: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=17417

Масово измиране на Земята преди 201 милиона години е било предизвикано от промяна на биохимичния баланс на океана Панталаса. Това е океана заобикалящ праисторическия континент Пангея. Твърдението е на учени от университета в Саутхемптън, Англия.
Учени от САЩ, Австралия и Канада са намерили достатъчно доказателства за състояние PZE, което е оказало важно въздействие за края на Триас-Юра и изчезването на видовете по това време (преди 201.3 мил. години)
PZE се получава когато осветената повърхност на океана остане без кислород и се замести със сероводород, който е силно токсичен. Той се получава от микроорганизми, които живеят без кислород.
Няколко предишни изследвания също показват наличието на PZE по време на Триас, но последната публикация на тази тема в списание "Geology"показва, че този феномен може да настъпи в глобален мащаб.
Учените проучили фосилизирани органични молекули извлечени от седиментни скали, които били трупани на дъното на североизточните води на Панталаса, но сега се показват на островите Куин Шарлот, Британска Колумбия, Канада.
Липсата на кислород в океаните е увеличил нивото на въглероден двуокис, който довежда до измирането на живите организми на сушата. Така се получава екологичен преврат сред динозаврите. Всичко това все още се проучва и има много данни да се изследват преди да се знаят подробности.

Източник: http://www.sci-news.com/

 Ежегодният географски фестивал в Санкт-Петербургския държавен университет се организира всяка пролет и е отворен за рускоговорящи студенти, докторанти и млади учени (до 35 г.). Фестивалната програма тази година бе посветена на 70-та годишнина от победата над Германия и края на Втората световна война, както и на 170-годишнината от основаването на Руското географско дружество

Българският отбор взе участие и победи в съревнованието „Геопрезентация за региони и страни” под надслов „Светът в разнообразието”, което тази година включваше участници от 12 университета. Според регламента на състезанието всеки отбор трябваше да направи географска презентация за своя регион/страна в рамките на 10 минути. Географско съдържание, авторски труд, оригиналност, логичност на изложението, реакция на публиката бяха критериите за оценяване на презентациите от 6-членното жури от преподаватели в Санкт-Петербургския университет.

Българската презентация бе озаглавена „50 нюанса от България” и включваше 50 географски факта за историята, географията, стопанството, културата, фолклора, спорта и бита на българите. Осемте участници в българския отбор успяха да впечатлят журито с оригиналния си подход – съчетание на авторски видеоклип, вербална презентация, народни песни и самоковско хоро, чрез които да запознаят журито и публиката с родната България.

Малко след края на състезателната програма журито обяви победителя – отбора на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, представил България. Подгласници останаха отборите, презентиращи Волгоградска област, Крим и Кемеровска област.

 Българският отбор бе в състав Димитър Желев, Бяла Момерова, Атанас Китев (НИГГГ на БАН), Илия Тамбураджиев, Десислава Христова, Лидия Семерджиева, Бойка Василева и Габриел Гутев. Ръководител на българската група на фестивала бе проф. д-р Румен Пенин, преподавател в Геолого-географския факултет на Софийския университет.

Програмата на фестивала бе изключително разнообразна – тържествено откриване и пленарна сесия; среща с географ-ветеран от Втората световна война; прожекция на филма „Ролята на географите във Втората световна война”; географска конференция за студенти, докторанти и млади учени (в 10 тематични секции), в която българските представители изнесоха два научни доклада – “Ландшафти на българските острови – Черно море и река Дунав” и “Защитени територии по Българското черноморско крайбрежие”; състезание за географска презентация; състезание брейн-ринг; географска олимпиада; турнир по футбол за географи; екскурзия в Санкт Петербург и много други.

  Домакините, в лицето на доц. Григорий Исаченко от Санкт-Петербургския държавен университет, организираха вечер на руско-българската дружба; екскурзия за българските участници в руската тайга край селището Комарово на брега на Финския залив на Балтийско море; среща-разговор с доайена на руската география проф. Анатолий Григориевич Исаченко; посещение на музея на Арктика и Антарктида.

  Българската група успя да се докосне и до други емблематични места на Санкт Петербург и се завърна в България с почетната купа и специалния диплом на фестивала за достойното представяне и завоюваното първо място.

Първият георафски фестивал се проведе благодарение на съвместните усилия на Български географски портал - Географ БГ, Клуб "Млад географ" - Ямбол, Издателство „Булвест 2000”, Българско географско дружество, National Geographic – България, ШУ „Епископ Константин Преславски”, Научно-технически съюз - Ямбол, АПГР – клон Ямбол, Община Ямбол, Община Тунджа и МГ „Атанас Радев”, Ямбол.

Тържествено откриване

Залата на НТС - Ямбол се оказа тясна за всички приятели на географията, дошли от цялата страна - над 100 бяха регистрираните учители, ученици, научни работници, професионални географи и приятели на географията от страната. Фестивалът бе посетен и от организирана група от студенти и преподаватели от Геолого-географския факултет на Софийския университет. Ямболските учители и ученици също взеха активно участие във фестивалната програма.

Точно в 14:00 химнът на Република България, последван от химна на Европа, дадоха началото на Първия географски фестивал в България. Тържественото откриване бе съпроводено от много песни и танци, с които различни творчески клубове от града поздравиха участниците. Сред специалните гости бяха кметът на община Ямбол Георги Славов, зам.-областният управител Диана Динкова, доц. Климент Найденов от УС на Българското географско дружество, доц. Стелиан Димитров, зам.-декан на Геолого-географския факултет при Софийския университет, проф. Румен Пенин, председател на Организационния комитет по провеждането на фестивала, представители на академичната общност и др. Получени и прочетени бяха поздравителни адреси от Санкт-Петербургския държавен университет и организаторите на Големия географски фестивал в Русия, от Шуменския университет "Епископ Константин Преславски", Британски съвет в България, Българска академия на науките, Център по източници езици и култури и др.

Връчването на награди започна още по време на откриването. От името на организаторите на фестивала проф. Румен Пенин връчи две специални географски статуетки на уважаваните ямболски учители-географи - г-жа Радка Цингова и г-н Георги Бодуров. Те двамата бяха също отличени и от Българското географско дружество, като получиха специалното издание с избрани трудове на големия географ проф. Иван Батаклиев и ваучери за покупка на книги. Наградата предаде доц. Климент Найденов, член на УС на БГД.

Веднага след церемонията по откриване на фестивала се проведе презентацията на проф. Румен Пенин за неговото пътешествие до Северозападен Китай. Гостите имаха възможност да се запознаят подробно с географията и особеностите на тази изключително слабо позната част от света, която е най-отдалечена от бреговете на Световния океан. Професор Пенин завърши своята презентация с малка изненада - от Китай публиката бързо се "прехвърли"до Карибския басейн. Последните няколко слайда бяха посветени на карибската държава Доминика. Румен Пенин емоционално сподели с публиката, че тя е неговата стотна посетена държава (през февруари 2015 г.) и е изключително щастлив да разкаже впечатленията си от нея на гостите на фестивала.

Географиада

Отборното състезание "Географиада"се превърна в оспорвана битка за първото място. За пръв път този състезателен формат бе приложен в България за отборно състезание по география. В състезанието с включиха 14 отбора, представители на Ямбол, Челопеч, София, Пазарджик, Казанлък, Варна, Бургас, Сливен, Търговище, Плевен, Разград. Всеки един от отборите се състоеше от 4 участници - 2 ученици до 7. клас и 2 ученици до 12. клас. Въпросите в състезанието отразяваха нивата на познание на учениците в отделните класове.

Състезанието протече в 2 полуфинала и финал. В полуфиналите участваха по 7 отбора, като най-добрите 3 от всеки поток се класираха за финал. Всеки полуфинал се състоеше от 21 редовни въпроса и 3 допълнителни, в случай на равенство. Финалът бе с 24 въпроса и 3 допълнителни въпроса, които определиха крайното класиране. Цялото състезание се проведе пред очите на гостите на Първия географски фестивал в залата на НТС. Те имаха възможност да виждат въпросите и да научават отговорите след изтичане на сътезателното време. По време на почивките между отделните кръгове имаше и игра с публиката, при която се раздадоха много подаръци, осигурени от спонсорите на събитието.

Участници в първия полуфинал бяха отборите на "Млади географи", Варна; "Атлас", Разград; "Дияна", Ямбол; "Магелан", Търговище; "Витоша", София; Пазарджик. След него отборите с най-добър резултат ("Млади географи", "Атлас", "Витоша") се класираха за финала на състезанието.

Във втори полуфинал участваха отборите на "Кукери", Ямбол; "Веселите туристи", Плевен; "Бандата на тракийските мускетари", Казанлък; "Сините камъни", Сливен; "Делфин", Бургас; "Географ 69", София; Челопеч. На финала се класираха отборите "Кукери", "Делфин"и "Веселите туристи". 

След оспорван финал първите места заеха отборите на "Млади географи", Варна (I място), "Витоша", София (II място) и "Атлас", Разград (III място). Трите отбора получиха специални купи, които отнесоха в градовете си като трофей от Първия географски фестивал.

Въпросите и отговорите на Географиадата са публикувани в Географ БГ - ПЪРВИ ПОЛУФИНАЛ, ВТОРИ ПОЛУФИНАЛ и ФИНАЛ.

Географска дискотека

Вечерта от първия ден на фестивала предложи още приятни емоции на участниците - георафска дискотека. В култовото ямболско заведение "Орфей"географите се отдадоха на танци, приятни разговори и веселие, които оставиха незабравими спомени и изживявания.

Разходка в парка с изненади

Вторият ден от фестивала започна в 9:00 с програма за учениците - разходка с изненади в градкия парк на Ямбол, разположен на остров в р. Тунджа. На входа на парка учениците бяха разделени в две възрастови групи (старша и младша). Получиха инструкции, че ще обиколят градкия парк в рамките на 30 минути и че на отделни ключови локации ще им се проведе беседа. В рамките на обиколката на участниците беше изнесена беседа, свъразна с особеностите на парка - география, екология, история, архитектура, ботаника и др.

Всеки един от тях бе снабден със специална картосхема, на която да си води записки и да отбелязва ключови обекти. След края на разходката участниците имаха 15 минути, за да осмислят видяното и наученото по време на разходката. Последва тест, който бе базиран на информацията, която учениците са успели да усвоят по време на своето "пътешествие"из парка. 

Победителите в това съревнование в двете групи станаха:

Младша група

1. Деляна Райкова, Ямбол

2. Вяра Борисова, София

3. Цветина Георгиева, Челопеч

Старша група

1. Тони Димитров, Бургас

2. Борислав Дочев, София

3. Йордан Йорданов, Бургас

Географи на кафе

Докато учениците се разхождаха из градския парк, учителите и другите гости на фестивала бяха поканени на кафе в сградата на МГ "Атанас Радев"и НАОП - Ямбол. Там те имаха възможност да разгледат сбирката с минерали, изложба със стари географски книги и карти, фотоизложба от минали географски събития в Ямбол. Особено приятна изненада за гостите на фестивала бе срещата-разговор с големия пътешествeник и приятел на географията Симеон Идакиев. 

 Закриване, награди и екскурзия

 Официалното закриване се състоя отново в залата на НТС - Ямбол. Програмата се състоя от кратко приветсвие от Симеон Идакиев, презентация на сайта Географ БГ, обявяване на победителите в консурсите за учители и ученици. Фестивалът бе закрит от главния организатор г-жа Радка Цингова.  С "Върви, народе възродени"и обща снимка пред сградата на НТС и паметната плоча на Джон Атанасов завърши Първият географски фестивал.

 След закриването участниците заминаха на екскурзия до НАР "Кабиле", където имаха възможността да се изкачат на Зайчи връх с древната обсерватория и да посетят руините на римското селище в подножието му. 

Благодарности

 Изразяваме отново благодарността си към нашите спонсори и съорганизатори:

 Бъдеще

 Хубавите емоции и географският плам, които господстваха по време на фестивала в Ямбол, дават вяра и мотивация да се обмисля организирането на още много други празници на географското познание. 

Credit: Courtesy of MBARI

През пролетта на 2015 г. изследователите от MBARI (Monterey Bay Aquarium Research Institute) открили голямо неизвестно до сега поле на хидротермални извори в Калифорнийския залив.
То се намира на 150 км. източно от Ла Пас, Мексико. Разположено на повече от 3800 м. под водата.
Термалния басейн Паскадеро е с най-високата температура на хидротермални комини в Тихия океан. Излизащите вещества са богати на карбонатни минерали и въглеводороди.
Това толкова горещо място е колонизирано от различни видове подводни тръбести червеи и други животни, което е уникално за хидротермалните комини.

През 1990 г. MBARI са локализирали топло течение и след седем години екип от четири държави са намерили "Дъгата на хидротермалните комини". Това е било така заради липсата и неточните батиметрични карти.
По-рано тази година за намирането на басейна Паскадеро са били необходими само два дни. Причината е много по-прицизното картографиране на океанското дъно.

Източник: http://www.sciencedaily.com

Екип от учени с водещи специалисти от Бристолския университет (UK) са наблюдавали внезапно топене на огромно количество лед в Антарктида. Изследването е публикувано миналия месец в сп. "Science."

Credit: Dr Alba Martin-Español
Изследвания на базата на сателитни снимки показват, че до 2009 г. Антарктика не показва признаци на промяна. През самата 2009 г. обаче нещата започват да се променят и малко, по-малко ледници започват да се отчупват към океана. Така започват да се отделят 60 кубични километра лед или около 55 000 милиарда литра вода на година.

Това е втория по големина район, който помага за покачване на морското равнище. За съжаление признаци да намалее топенето на лед не се виждат.
Според специалисти до сега отчупения лед е около 300 кубични километра. Това са 300 000 милиарда литра вода добавена в световния океан.

Толкова е голяма  загубата на лед, че предизвиква промени в гравитационното поле на Земята. Това е засечено от сателитната мисия Gravity Recovery и Climate Experiment (GRACE).
Голямата ледена маса, която изведнъж е започнала да се топи е изненадала и самите учени.

Учените са използвали компютърни модели да разберат причината за този феномен. Това което откриват е, че затоплянето на океаните е причината за природния феномен, а не температурата на въздуха или промяната на снеговалеж както в началото се е предполагало. Много от ледниците се трупат от плаващия лед над океана, което действа като опора за големите глетчери тъй като между тях минава вода.
Ветровете обикалящи Антарктида през последните години са станали по-силни в резултат на глобалното затопляне, тези ветрове са причина и за по-топлите течения, които пропукват и разделят големите количества лед.

Проблема е сериозен, тъй като теченията влизат все по-навътре в континента и биха създали голям проблем в бъдеще с разтапяне на голяма част от леда му.
Учените продължават с изследванията си. Важно е да се разбере защо преди 2009 г. няма промяна, а след това са започнали масивните отделяния на ледници.

Източник: http://www.sciencedaily.com/

Британски учени създават образ на Антарктика без сняг и лед.

Както може да видите Антарктика би бил уникален планински континент. Релефа е забележителен, има огромни планински вериги, обширни равнини и най-ниските клисури, ждрела и долини, които са наблюдавани на планетата.

Картата е съставена и сглобена чрез системата Bedmap2. Това е технология, която чрез сателитни изображения, радио вълни показващи дебелината на леда, сеизмични данни и картографски данни създаде реалистична карта на Антарктика само с естествената си повърхност.

На 19-ти септември през 2013 г.бе открит нов природонаучен музейв с. Дорково, който разкрива природните забележителности и миналото на нашата страна. Инициативата нямаше да бъде възможна без съвместните проучвания между български и френски учени. Палеонтологичният музейв с. Дорково, област Пазарджик в Родопите, представя находки от плиоцена, открити в палеонтологичното находище в местността „Елин кладенец“ около с. Дорково. 

Най-голямото в света находище на струпване на кости от над 30 вида животни на едно място. Открити са над 600 кости на 15 m2 площ. Все още находището не е развито и се виждат стърчащи кости от скалите. През 80-те години на миналия век природната забележителност „Палеонтологично находише - Дорково", известно и с изкопаемите животински останки от плиоценската епоха, е обявена за защитена територия, а находището е обявено за природна забележителност на 31 януари 1990 г. 

Първият който обръща внимание на това находище още в началото на 30-те години на миналия век е местният учител Манов Чолев, когато негови ученици му носят необичайно голям зъб. В региона се носи легенда, че местността "Елин кладенец"е дъно на пресушено езеро, в което са живяли огромни водни чудовища. По този начин местните хора си обяснявали необичайно големите кости, които намирали. 

Но нищо не е предприето до повторното му отритие от геолози на тогавашната фирма „Редки метали". А първото научно палеонтологично проучване е организирано от акад. Тодор Николов и геолози от Софийския университет. Па-леонтологичното находище нашумява по-късно благодарение на множеството вкаменелости, открити на това място в резултат от проведените българо-френски палеонтологични разкопки (1985 - 1987 г.). Те са организирани от Националния природонаучен музей при БАН с участието на Националния естественоисторически музей в Париж, по инициатива на проф. Николай Спасов. Научен ръководител на експедициите е проф. Ербер Тома от Колеж дьо Франс, Париж.

Учените предполагат, че изключителното натрупване на вкаменени кости от животни в находището край Дорково е в резултат на природно бедствие, унищожило край брега на древа река цяло стадо мастодонти (Anancus arvernensis). Голямо засушаване е причинило измирането им от жажда край последните водоизточници, по този начин костите на мастодонтите със своите огромни размери са послушили да задържат костите на други измрели животни, пометени от придошлите в последствие води. Село Дорково разкрива с богатата си фауна напълно непознатата доскоро природа в Югоизточна Европа от преди 5 мил. години, с по-топъл и влажен климат от сегашния и мозаечен пейзаж с обширни, разредени годи. Според палео-ботаника проф. Д. Иванов в българските гори отпреди 5 млн. години е доминирал дъбът, разпространени са били кестенът, брястът, букът, елата. Съществували са и такива екзотични за днешната европейска растителност видове като гинко и магнолия. Подлесът е бил съставен от чемшир и вечнозелените храсти рододендрон и лавровишня. По-късно учените съобщават, че в района са живели девет архигрупи бозайници. Част от находките са изпратени във Франция за реставрация и консервация, по-късно са върнати отново в България. 

Палеонтологическите разкопки продължават няколко години съвместно с български и френски екипи през август месец в годините 1985 г. и 1987 г. Тези проучвания са довели до открития, благодарение на които находището край с. Дорково е световно известно със множеството палеонтологически останки. Намерени са костни останки от над 30 вида гръбначни животни: над 600 кости на едри бозайници (мастодонти, два вида редки древни маймуни, примитивни коне - хипариони, елени, носорози, тапири и др.), а също и множество останки от гризачи и насекомоядни бозайници. Около 80 % от останките принадлежат на мастодонти (два открити в находището вида). По находките от птици от проф. 3. Боев са описани един нов род и два нови вида за науката. Дорково е най-богатото находище на останки от мастодонта ананкус арвернензис (Anancus arvernensis) в света и едно от най-богатите на фосилни животински останки ранноплиоценски находища в Европа. Находището край с. Дорково се приема днес за един от основните „репери", маркиращи началото на плиоцена в Източна Европа. По време на разкопките находището е постоянно посещавано от множество туристически групи. Освен специализираните научни статии, излезли в международни издания, през последните 20 години са публикувани няколкостотин статии и интервюта, популяризиращи откриването на алеонтологичното находище, в това число и във френски, немски и руски издания.

След близо 30 години от тези българо-френски палеонтологически разкопки ние можем да се докоснем от една вече мъртва природа чрез новият музей в с. Дорково. Този нов музей е една голяма крачка в популяризирането на науката и дава възможност на всеки посетител да се докосне до природната обстановка на нашатата територия през плиоценската епоха. Сградата на музея, дело на арх. Явор Йорданов и създаването на експозицията е благодарение на проекта на община Ракитово "Създаване и популяризиране на културно-историческия продукт в община Ракитово, чрез адаптация на "Палеонтологично находище - с. Дорково"като туристическа атракция". През септември 2013 г. президента на Р. България Росен Плевнелиев тържествено отри музея.

Гостите на музея, могат да се докоснат до истински мастодонт в своята среда от преди 5 мил. години: плиоценска гора, крясъците на маймуни, тръбния зво на хоботните и тропота от копита на древните коне хипариони и още много. Всичко това е благодарение на учените от Националия природонаучен музей, художници и реставратори. Пейзажи, скулптори и възстановени в реални размери животни могат да се видят в музея, но най-голямата атракция е скулптората на мастодонта ананкус в реалните си размери. Автор на мастодонта е българина Велизар Симеоновски, който работи като художник анималист в Чикагския музей по естествена история. Всички макети и рисунки са съобразени с най-новите научни открития свързани с палеонтологията и данните, които имаме за плиоцена.

Използвана литература:

1.  Кюмюрджиев, Любомир, Велизар Симеоновски, Иво Данчев. Животът някога по нашите земи. National Geographic България. бр. 6 (104)/юни 2014 г.
2. Проф. Николай Спасов Национален природонаучен музей - БАН, с. Природа, бр. 4, 2014

Според геохимици от UCLA (University of California - Los Angeles) живота на Земята е съществувал преди 4,1 милиарда години, което е 300 милиона повече от предишните изследвания.

Това означава, че живота се е за формил малко след образуването на планетата ни преди 4,54 милиарда години. 

Изследването е публикувано онлайн в издание на американската National Academy of Sciences. 

Според Марк Харисъм, съавтор на изследването подобно изказване преди 20 г. щеше да е еретично в науката, тъй като преди 3,8 милиарда години някой не може да си помисли за живот на нашата планета.

Според него живота на Земята е започнал почти мигновено, с подходящите "съставки", живота може да се образува много бързо.

Новото изследване показва, че живота е съществувал преди масивната "бомбандировка"в Слънчевата система, същата която създава кратерите на Луната преди 3,9 милиарда години. Това означава, че след такъв катаклизъм живота се е зародил на ново и то много бързо.

Изследвания направени последните години показват, че Земята не е била адски суха, вряща планета, а тя е приличала повече на днешния си облик отколкото на вряща топка от лава.

Учените са изследвали над 10 000 цирконови блока от Западна Австралия. Циркона се образова от разтопени скали или магма, те са тежки и трайни минерали, като често се използват за имитация на диаманта. Цирконът е минерал с химическо наименование циркониев силикат и химическа формула ZrSiO₄, полускъпоценен камък

Важна част за изследването е функцията им да запазват част от непосредствената им среда и така да служат като капсули на времето. По този начин може да се извлече материал на милиони или милиарди години.

Били идентифицирали 656 циркона, които съдържали тъмни петна, като подробно са анализирани 79 от тях. Така в един от тях е намерен графит, който е въглерод на възраст от 4, 1 милиарда години ( 4 100 000 000 г.).

Това е повече от доказателство за живота преди 4,1 милиарда години. Няма друго обяснение намирането на графита. Чрез анализ може да се разбере колко е стар е циркона запазил графита, но колко преди това този графит е съществувал ще остане загадка. Това кара специалистите да мислят, че живот може да е имало и доста по-рано.

Източник:

Хилядолетия наред гренландската ледена покривка отразява слънчевата светлина и я връща в космоса, но сателитни измервания в последните години твърдят, че ярката повърхност потъмнява, оставяйки слънчевата топлина да бъде абсорбирана и повърхността да се стопи до изчезване. Някои проучвания сочат, че „мръсният лед” или „тъмният сняг” са причинени от замърсяване с нефт и горски пожари.  

Новото проучване на Дартмоут показва, че не сажди или прах са причина за намалената отразяваща способност на ледовете в северна Гренландия, а разграждащи се сателитни сензори. Резултатите от проучването показват, че ледената обвивка не е загубила толкова от отразяваща си способност, колкото учените са мислили преди и че черният въглерод и концентрациите на прах не са се увеличили достатъчно значително, за да бъдат предпоставка за потъмняването на горния леден слой. 

Откритията, които противоречат на анекдотичните наблюдения и на по-старите научни изследвания, се появяват за първи път в списанието “Geophysical Research Letters”.

Наблюденията твърдят, че албедото (способността да отразява слънчевата енергия обратно в атмосферата) на ледената покривка на Гренландия, е намаляла драстично от 2001 заради черен въглерод и прах от завишената индустриализация и горските пожари в северното полукълбо. Очевидното намаляване е най-голямо по ледените върхове, но се наблюдава и на висока надморска височина – на местата, познати като „зона на сухия сняг”, където отразяващата способност е ефективно подсилвана през зимата от новите снеговалежи.

Два фактора влияят на отразяващата способност на сухия сняг – размерът на снежинките, които стават по-големи и усвояват повече енергия, когато се топят, и количеството тъмни частици, които абсорбират слънчевата енергия, въглерода и минералния прах, карайки снега да се топи по-бързо. Снегът на висока надморска височина в Гренландия обикновено има твърде ниска концентрация на черен въглерод, за да бъде засегната неговата отразяваща способност, но през 2012 големи горски пожари в Канада и Сибир и силни ветрове са причинили рекордно повърхностно топене на ледената покривка. 

В опит да обясни намаляването на отразяващата способност на ледовете, водещият автор Крис Полашенски, асистент в Инженерното училище „Дартмоут Тайър” и геофизик в инженерния корпус в студените региони на американската армия и в инженерната лаборатория, и неговите колеги анализират дузини проби от снеговалежите в северна Гренландия през 2012-2014 и ги сравняват с проби от по-ранни години. Резултатите показват, че няма съществена промяна в количеството черен въглерод през последните 60 години или в това на минералния прах през последните 12 000 години, което означава, че промяната в количеството на тези светлинно абсорбиращи вещества не е от водещо значение за отразяващата способност или топенето на сухия сняг. Растежът на водорасли, които правят леда по-тъмен, също е счетен за фактор.  

Проучванията показват, че спадът на отразяващата способност на сухия сняг се дължи на необратимото разлагане на сензорите в старите MOIDS сателити на НАСА, които вероятно ще изчезнат, когато бъдат открити нови средства за измерване. MOIDS е ключов инструмент на НАСА, който осигурява изображения на земната повърхност и на облачната покривка на всеки два дни. MOIDS оставя следи на земята, океаните и атмосферата, затова е нужно да бъдат изобретени други модели, проследяващи големите промени. Terra Mission, представена през декември 1999 и Aqua Mission – през 2002, са програмирани да събират информация за 15 години, за да проследят краткосрочните и дългосрочните тенденции и регионалните и глобалните феномени.  

Откритията на това проучване не се касаят до по-дълбоките ледени пластове, където топенето, саждите и прахът имат по-големи последици върху отразяващата способност и където по-високите температури могат да подсилят растежа на водорасли, засягащи и значително понижаващи отразяващата способност.

Източник: http://www.sciencedaily.com/

Проф. Патрик Нън от Университета на Слънчевия бряг и д-р Ник Рейд от Университета от Нова Англия анализират аборигентски разкази от 21 места по крайбрежието на Австралия, като всяка история разказва за време, когато морското равнище е било много по-ниско, отколкото е сега.

„Сегашното морско равнище на Австралия е било достигнато преди 7 000 години и всякакви истории за повишаването му трябва да датират от много преди това.“

„Историите описват време, когато морето е започнало да приижда и да покрива сушата. Тези промени са оказали влияние и на начина на живот на хората тогава.“

„Важно е да се отбележи, че не само една история описва този процес. Има много истории, като всички са последователни в своя разказ и са събрани от 21 различни градчета по крайбрежието на Австралия.“ 

Някои от историите са като митове, а други като приказки. Половината от тях са директно от аборигентски информатори, а другите препредадени от европейци. 

„Всичко, датиращо от преди хиляди години, а в този случай преди 13 000 години, е наистина изключително“, казва проф. Нън.

„Забележително време е и сега оценяваме собствените си спомени и какво можем да помним, дори с помощта на книги и друга информация.“

„Вярвам, че тези истории са се запазили толкова дълго, заради суровите условия на природата в Австралия, заради които всяко едно поколение е трябвало да предава знание на следващото по подреден и систематичен начин, за да осигурят оцеляването си“, казва той.

Източник: http://www.sci-news.com/

Откритието е първото, което споменава най-ранните сложни животни на Земята. Това може да има връзка и с много от днешните животински видове, живели милиони години по-рано, отколкото ни е било известно преди.  

Доказателствата до сега са сочили, че най-старият сложен скелет (на примитивни същества – гъби и корали), е съществувал през периода Камбрий, започнал преди 541 млн. години. Дълго време учените са предполагали, че сложният скелет е съществувал и преди този период, но са нямали доказателства. 

Данните от биологичното родословно дърво предполагат, че сложните животни (известни като билатерали), са се развили по-рано от времето на Камбрийския период.  Откритието допуска, че билатералите може да са живели преди около 550 млн. години през периода Едиакарий. 

Изследването предполага, че сложните животни са съществували много преди Камбрийския взрив , през който са се появили повечето представители на животинските видове. 

Група учени е изследвала фосили на изчезналото морско животно Namacalathus hermanastes. То е било широкоразпространено през Едикаранския период. Фосилите са много добре запазени и разкриват, че индивидите са имали твърд скелет, направен от калциев карбонат – твърд материал, от който са изградени черупките на морските животни. Сложните скелетни структури са подобни на тези на животните, които живеят на дъното на океана. 

Изследването, публикувано в  Proceedings of the Royal Society B, е финансирано от  Изследователския съвет на естествената среда (NERC), и си сътрудничи с Московския държавен университет. 

Професор Рейчъл Ууд от Единбургския университет за геонаука, водещ автор на проучването, казва: „ Този фосил е познат от много време и се смяташе, че е на примитивно животно като корал или гъба. Проучването предполага, че то всъщност е било по-развито. Подозирахме, че тези сложни животни са съществували през периода Едикарий, и това проучване е нашето първо доказателство.“ 

Руски фотографи от Airpano обикалят планета и показват как птиците виждат света, в който живеем.

Image credits: Airpano.com

Резюме: Аерозолите влияят на околната среда, променяйки качеството на въздуха и радиоактивния енергиен баланс на Земята, чрез разпръскване или поглъщане на слънчева светлина, което от своя страна води до променящи се температури. Какво влияние имат климатичните изменения, обусловени от парниковите топлинни газове, върху увеличението на количеството аерозоли? Ново проучване, направено с последните  компютърни  технологии, сочи, че под въздействие на климатичните промени, повлияни от отделянето на парникови газове, повечето аерозолни видове ще регистрират сериозен ръст, с последици за качеството на въздуха.

Аерозолите, малки твърди и течни частици, разпръснати в атмосферата, влияят на околната среда, променяйки качеството на въздуха и радиативния енергиен  баланс на Земята, чрез разпръсване или поглъщане на слънчева светлина, което от своя страна води  до променящи се температури. Какъв е ефектът от климатичните промени, започнали с отделянето на парникови газове, върху аерозолния „товар“ – общата маса аерозоли, съдържаща се във вертикална колона въздух?

Минало проучване върху климатични модели показва противоречиви резултати: в зависимост от конкретния модел, климатичните изменения се асоциализират с ръст или намаляне броя на аерозолните частици. Но ново проучване, направено с помощта на най-нови компютърни модели, е публикувано на 09.10 в Nature Climate Change. Според него под влияние на климатичните промени, свързани с отделяне на парникови газове, повечето аерозолни видове ще регистрират сериозен ръст, с последствия за качеството на въздуха в бъдеще.

„Нашата работа с компютърните модели показва, че почти всички аерозолни видове ще увеличат своето количество под влияние на климатичните промени и парниковия ефект“, казва климатологър Робърт Дж. Алън, асистент професор в отдел Наука за света на Калифорнийския университет, Ривърсайд и водещ в проучването. „Това включва естествени аерозоли от рода на морска сол и също така антропогенични аерозоли като сулфата, черния въглерод и главно жива материя. По-сериозно намаляване на емисиите аерозоли ще бъде необходимо за постигане на желаното качество на въздуха за 21 век.“

Според Алън увеличаването на парниковите газове не само ще затопли планетата, но също така и ще окаже влияние върху климата по много различни начини. Например, парниковите газове ще доведат до промяна в хидрологичния кръговрат и в големи мащаби – на атмосферната циркулация. Тези промени от своя страна ще повлияят върху съдържанието и качеството на въздуха и разпространението на аерозолите – независимо от промените в аерозолните емисии.

„Измененията в хидрологичния кръговрат и атмосферната циркулация са комплексни и все пак могат да доведат до промени в разпространението на аерозолите“, казва той. „Моделите показват, че затоплянето, причинено от парниковите газове, ще увеличи средногодишните валежи, което от своя страна би трябвало да намали аерозолите, защото те ще „се извалят“. Все пак затоплянето, предизвикано от парниковите газове, също ще доведе до редуциране валежите в определени региони. Тези две последни промени, от които се очаква да допринесат за увеличаване товара на атмосферните аерозоли, надделяват над първата промяна. Резултатът е повече аерозоли в атмосферата."

Алън и неговият екип стигат до своите резултати, използвайки много модерен набор от данни: Проект за взаимно сравнение на атмосферен химически и климатичен модел, който е допълнен от Версия 5 на Проекта на съчетания модел за взаимно сравнение. Изследователите анализирали базата данни на двата проекта, използвайки модели с фиксирани аерозолни емисии (базирани на 2000 г.), но различни климати – едните, базирани на 2000 г., а другите на 2100 г., с разликата от двата експеримента, сочещи аерозолите, отговорни за затоплянето в резултат от парниковите газове.

Учените също така провели подобно проектирани експерименти, използвайки 4 и 5 версия на моделите на Националния център за атмосферни проучвания и Обществена атмосфера. Резултатите  от тези модели показват, че дори когато емисиите аерозоли се задържат постоянни, парниковите газове, причиняващи глобалното затопляне, са на път да увеличат  аерозолния товар и да повишат концентрацията на аерозолните видове на Земната повърхност до 2100 г.

„Изненадващо е, че във всички модели наблюдаваме увеличение на аерозолите“ , казва Алън. „Свързваме това нарастване в броя аерозоли с намалянето на влажното отстраняване на аерозоли, основният механизъм за отстраняването им, който е задвижван от намаляването на средногодишните валежи – особено тези през летните месеци в Северното полукълбо“. 

Пътищата за бъдещо проучване за този екип от изследователи включват по-дълбоко разбиране на механизма в аерозолните емисии. Екипът се интересува конкретно от това защо моделите предвиждат намаляне на средно годишните валежи в Северното полукълбо през месеците Юни-Юли-Август.

В проучването към Алън се присъединяват Уилям Ландуйт от ЕкзонМобил, изследователска дейност и инженерство, Ню Джърси и Стивън Р. Ръмболд от университета в Рединг, Обединено кралство.

Проучването получава субсидии от НАСА и Националната научна фондация.

Източници: 

Калифорнийски университет, Ривърсайд

http://www.sciencedaily.com

Превод: Александър Василев

Повече от половината от всички дървесни видове в най-богата на биоразнообразие гора, Амазония, могат да са застрашени от изчезване, твърди ново проучване.

Откритието беше оповестено от научен екип, съставен от 158 изследователи от 21 различни държави. Ръководители на екипа са Ханс тер Щеге от Центъра за биоразнообразие в Холандия и Найджъл Питман  от Музея „Фийлд” в Чикаго, САЩ.

Музеят „Фийлд” изигра основна роля в проучването, за което допринесоха и други специалисти от институцията. Част от данните бяха събрани чрез Музейната програмата за скоростно каталогизиране, която изпраща биолози, еколози и антрополози в Амазония, за да направят преглед на растенията, животните и хората в региона.

Една от най-големите защитени области от Амазонската гора край реката Джау в Бразилия. Източник: Ханс тер Щеге чрез ScienceDaily

Горските площи в Амазония намаляват от 50-те години, но учените все още нямат ясни данни как това се отразява на популациите от отделни дървесни видове.

Новото проучване, което беше публикувано в научното списание „Science Advances” миналата седмица, сравни данните от предишни проучвания сред Амазония с настояща информация и прогнози, за да установи колко дървесни видове са изчезнали и къде.

Авторите на публикацията заключиха, че 36-57% от 15-те хиляди дървесни видове в Амазонската гора могат да бъдат класифицирани като застрашени според критериите на Червеният списък на световнозастрашените видове.

„Не твърдим, че ситуацията в Амазония се е влошила изведнъж”,обясни Найджъл Питман. „Просто предоставяме нова приблизителна оценка за това как дървесните видове са засегнати от обезлесяването и какво е тяхното бъдеще”.

Тъй като същите тенденции се отнасят и за тропическите региони както и за Амазония, специлистите твърдят, че по-голямата част от 40-те хиляди тропически дървесни видове в света могат да бъдат оценени като световнозастрашени.

За щастие, по-голямата част от Амазонската гора се намира в защитени зони и територии, в които има и значителни популации от застрашените видове.

„Това е една от малкото добри новини, които чуваме от Амазония”, каза тер Щеге. „През последните няколко десетилетия държавите, в които се намират части от гората, постигнаха значим прогрес в разширяването на парковете и признаването на туземните права върху земята. Нашето проучване показа, че това има изключително положителен ефект върху биоразнообразието”.

Парковете и резерватите обаче ще предотвратят изчезването на застрашени видове само ако не настъпи по-нататъшна деградация. Авторите на проучването предупреждават че пред горите на Амазония все още дебнат редица опасности като строеж на язовири, минно дело, пожари и суша, предизвикана от глобалното затопляне.

„Това е битка, чийто изход ще доживеем да видим”, каза съавторът на доклада Уилям Лорънс от университета „Джеймс Кук” в Австралия. „Или трябва да се изправим, за да защитим тези така важни паркове и резервати, или обезлесяването ще ги разруши до такава степен, че да станем свидетели на масови изчезвания на видове”.

Източник:

http://www.sciencedaily.com/

Емисиите изгорели газове от автомобилите  водят до по-високи температури, което на свой ред води до повишаване свободните емисии и допълнително затопляне. 

Глобалното затопляне ще се развие по- бързо, отколкото бе очаквано. Причината за това са емисиите парникови газове, които се изпаряват в атмосферата по естествен начин , повлияни от високите температури. Това е потвърдено в ново проучване за измерване на свободните емисии метан на университета Линкьопинг.

„Всичко сочи, че глобалното затопляне, причинено от човека, води до увеличение на свободните емисии парникови газове. Нашите детайлни измервания  разкриват ясна тенденция за по-високи метанови емисии от езера, когато наблюдаваме и по-високи температури“, казва Сивакирутика Начимуту, студент по докторантура в Тема Промени в околната среда, университет Линкьопинг, Швеция, също и водещ автор на най - новата публикация по темата.

През последните две години екипът от изследователи в университет Линкьопинг е допринесъл в многобройни проучвания, всички от които сочат в една посока:  свободните  емисии парникови газове  ще се увеличат, щом температурите се увеличават. В най-новото проучване са изследвани емисиите на метана, който се изпарява от езерата. Ефектът бил ясен: метановите емисии нараствали  видимо с температурите. Измерванията на учените показват, че температурите се увеличават с  15 - 20 градуса и почти удвоили нивото на метана. Откритието беше публикувано наскоро в Лимнология ( наука за сладководните басейни )  и Океанография.

Докато увеличените антропогенични емисии парникови газове са очаквани и са включени в климатичните прогнози, бъдещото развитие на  свободно отделящите се такива е малко по-неясно.

Сега знанието за порочния кръг излиза наяве: парниковите газове от изгорелите горива водят до по-високи температури, което на свой ред води до увеличение на свободните емисии и допълнително затопляне. 

„Вече не говорим за хипотези. Доказателството расте и резултатите от подобни проучвания са изненадващо ясни. Въпросът вече не е в това дали свободните емисии ще нараснат, а в това колко ще нараснат те със затоплянето, казва Дейвид Битсвикен, професор в Тема Промени в околната среда, университет Линкьопинг.

Това означава, че затоплянето ще се случи по- бързо от очакваното само заради антропогенните парникови емисии. Според професор Ботсвикен това също означава, че всяко редуциране на парниковите емисии е двойна победа  като освен че директно намаля ефекта на затоплянето, също предпазва от увеличаването на свободните емисии газове. 

Първият георафски фестивал се проведе благодарение на съвместните усилия на Български географски портал - Географ БГ, Клуб "Млад географ" - Ямбол, Издателство „Булвест 2000”, Българско географско дружество, National Geographic – България, ШУ „Епископ Константин Преславски”, Научно-технически съюз - Ямбол, АПГР – клон Ямбол, Община Ямбол, Община Тунджа и МГ „Атанас Радев”, Ямбол.

Тържествено откриване

Залата на НТС - Ямбол се оказа тясна за всички приятели на географията, дошли от цялата страна - над 100 бяха регистрираните учители, ученици, научни работници, професионални географи и приятели на географията от страната. Фестивалът бе посетен и от организирана група от студенти и преподаватели от Геолого-географския факултет на Софийския университет. Ямболските учители и ученици също взеха активно участие във фестивалната програма.

Точно в 14:00 химнът на Република България, последван от химна на Европа, дадоха началото на Първия географски фестивал в България. Тържественото откриване бе съпроводено от много песни и танци, с които различни творчески клубове от града поздравиха участниците. Сред специалните гости бяха кметът на община Ямбол Георги Славов, зам.-областният управител Диана Динкова, доц. Климент Найденов от УС на Българското географско дружество, доц. Стелиан Димитров, зам.-декан на Геолого-географския факултет при Софийския университет, проф. Румен Пенин, председател на Организационния комитет по провеждането на фестивала, представители на академичната общност и др. Получени и прочетени бяха поздравителни адреси от Санкт-Петербургския държавен университет и организаторите на Големия географски фестивал в Русия, от Шуменския университет "Епископ Константин Преславски", Британски съвет в България, Българска академия на науките, Център по източници езици и култури и др.

Връчването на награди започна още по време на откриването. От името на организаторите на фестивала проф. Румен Пенин връчи две специални географски статуетки на уважаваните ямболски учители-географи - г-жа Радка Цингова и г-н Георги Бодуров. Те двамата бяха също отличени и от Българското географско дружество, като получиха специалното издание с избрани трудове на големия географ проф. Иван Батаклиев и ваучери за покупка на книги. Наградата предаде доц. Климент Найденов, член на УС на БГД.

Веднага след церемонията по откриване на фестивала се проведе презентацията на проф. Румен Пенин за неговото пътешествие до Северозападен Китай. Гостите имаха възможност да се запознаят подробно с географията и особеностите на тази изключително слабо позната част от света, която е най-отдалечена от бреговете на Световния океан. Професор Пенин завърши своята презентация с малка изненада - от Китай публиката бързо се "прехвърли"до Карибския басейн. Последните няколко слайда бяха посветени на карибската държава Доминика. Румен Пенин емоционално сподели с публиката, че тя е неговата стотна посетена държава (през февруари 2015 г.) и е изключително щастлив да разкаже впечатленията си от нея на гостите на фестивала.

Географиада

Отборното състезание "Географиада"се превърна в оспорвана битка за първото място. За пръв път този състезателен формат бе приложен в България за отборно състезание по география. В състезанието с включиха 14 отбора, представители на Ямбол, Челопеч, София, Пазарджик, Казанлък, Варна, Бургас, Сливен, Търговище, Плевен, Разград. Всеки един от отборите се състоеше от 4 участници - 2 ученици до 7. клас и 2 ученици до 12. клас. Въпросите в състезанието отразяваха нивата на познание на учениците в отделните класове.

Състезанието протече в 2 полуфинала и финал. В полуфиналите участваха по 7 отбора, като най-добрите 3 от всеки поток се класираха за финал. Всеки полуфинал се състоеше от 21 редовни въпроса и 3 допълнителни, в случай на равенство. Финалът бе с 24 въпроса и 3 допълнителни въпроса, които определиха крайното класиране. Цялото състезание се проведе пред очите на гостите на Първия географски фестивал в залата на НТС. Те имаха възможност да виждат въпросите и да научават отговорите след изтичане на сътезателното време. По време на почивките между отделните кръгове имаше и игра с публиката, при която се раздадоха много подаръци, осигурени от спонсорите на събитието.

Участници в първия полуфинал бяха отборите на "Млади географи", Варна; "Атлас", Разград; "Дияна", Ямбол; "Магелан", Търговище; "Витоша", София; Пазарджик. След него отборите с най-добър резултат ("Млади географи", "Атлас", "Витоша") се класираха за финала на състезанието.

Във втори полуфинал участваха отборите на "Кукери", Ямбол; "Веселите туристи", Плевен; "Бандата на тракийските мускетари", Казанлък; "Сините камъни", Сливен; "Делфин", Бургас; "Географ 69", София; Челопеч. На финала се класираха отборите "Кукери", "Делфин"и "Веселите туристи". 

След оспорван финал първите места заеха отборите на "Млади географи", Варна (I място), "Витоша", София (II място) и "Атлас", Разград (III място). Трите отбора получиха специални купи, които отнесоха в градовете си като трофей от Първия географски фестивал.

Въпросите и отговорите на Географиадата са публикувани в Географ БГ - ПЪРВИ ПОЛУФИНАЛ, ВТОРИ ПОЛУФИНАЛ и ФИНАЛ.

Географска дискотека

Вечерта от първия ден на фестивала предложи още приятни емоции на участниците - георафска дискотека. В култовото ямболско заведение "Орфей"географите се отдадоха на танци, приятни разговори и веселие, които оставиха незабравими спомени и изживявания.

Разходка в парка с изненади

Вторият ден от фестивала започна в 9:00 с програма за учениците - разходка с изненади в градкия парк на Ямбол, разположен на остров в р. Тунджа. На входа на парка учениците бяха разделени в две възрастови групи (старша и младша). Получиха инструкции, че ще обиколят градкия парк в рамките на 30 минути и че на отделни ключови локации ще им се проведе беседа. В рамките на обиколката на участниците беше изнесена беседа, свъразна с особеностите на парка - география, екология, история, архитектура, ботаника и др.

Всеки един от тях бе снабден със специална картосхема, на която да си води записки и да отбелязва ключови обекти. След края на разходката участниците имаха 15 минути, за да осмислят видяното и наученото по време на разходката. Последва тест, който бе базиран на информацията, която учениците са успели да усвоят по време на своето "пътешествие"из парка. 

Победителите в това съревнование в двете групи станаха:

Младша група

1. Деляна Райкова, Ямбол

2. Вяра Борисова, София

3. Цветина Георгиева, Челопеч

Старша група

1. Тони Димитров, Бургас

2. Борислав Дочев, София

3. Йордан Йорданов, Бургас

Географи на кафе

Докато учениците се разхождаха из градския парк, учителите и другите гости на фестивала бяха поканени на кафе в сградата на МГ "Атанас Радев"и НАОП - Ямбол. Там те имаха възможност да разгледат сбирката с минерали, изложба със стари географски книги и карти, фотоизложба от минали географски събития в Ямбол. Особено приятна изненада за гостите на фестивала бе срещата-разговор с големия пътешествeник и приятел на географията Симеон Идакиев. 

 Закриване, награди и екскурзия

 Официалното закриване се състоя отново в залата на НТС - Ямбол. Програмата се състоя от кратко приветсвие от Симеон Идакиев, презентация на сайта Географ БГ, обявяване на победителите в консурсите за учители и ученици. Фестивалът бе закрит от главния организатор г-жа Радка Цингова.  С "Върви, народе възродени"и обща снимка пред сградата на НТС и паметната плоча на Джон Атанасов завърши Първият географски фестивал.

 След закриването участниците заминаха на екскурзия до НАР "Кабиле", където имаха възможността да се изкачат на Зайчи връх с древната обсерватория и да посетят руините на римското селище в подножието му. 

Благодарности

 Изразяваме отново благодарността си към нашите спонсори и съорганизатори:

 Бъдеще

 Хубавите емоции и географският плам, които господстваха по време на фестивала в Ямбол, дават вяра и мотивация да се обмисля организирането на още много други празници на географското познание. 

Credit: Courtesy of MBARI

През пролетта на 2015 г. изследователите от MBARI (Monterey Bay Aquarium Research Institute) открили голямо неизвестно до сега поле на хидротермални извори в Калифорнийския залив.
То се намира на 150 км. източно от Ла Пас, Мексико. Разположено на повече от 3800 м. под водата.
Термалния басейн Паскадеро е с най-високата температура на хидротермални комини в Тихия океан. Излизащите вещества са богати на карбонатни минерали и въглеводороди.
Това толкова горещо място е колонизирано от различни видове подводни тръбести червеи и други животни, което е уникално за хидротермалните комини.

През 1990 г. MBARI са локализирали топло течение и след седем години екип от четири държави са намерили "Дъгата на хидротермалните комини". Това е било така заради липсата и неточните батиметрични карти.
По-рано тази година за намирането на басейна Паскадеро са били необходими само два дни. Причината е много по-прицизното картографиране на океанското дъно.

Източник: http://www.sciencedaily.com